Няма да цитирам цифри, технологии или да хваля екологичната енергия.
Искам да представя само някои факти и да споделя мнението си за това какво се случва и какво ще се случва, ако всичко продължава така.
България има задължение да постигне 16% елетропроизводство от ВЕИ. Към момента проектите, които са подадени в МОСВ и РИОСВ за изграждане на вятърни паркове, фотоволтаични централи и водноелектрически централи, вече са за повече от 16%. Какво трябва да правят МОСВ и електроразпределителните дружества от сега нататък ? Да пордължават ли да одобряват проекти и да подписват предварителни договори за присъединяване или да изчакат одобрените проекти да се реализират?
Всички знаят, че по-голямата част от тези проекти никога няма да се осъществят. Няма да се осъществят, защото всеки, който има ресурс от 20-30 000 лева и парче земя, решава да прави проект за фотоволтаична централа и точно затова повечето проекти никога няма да се реализират.
Предполагам мисълтта, която вълнува всички „инвеститори” във фотоволтаични централи е, влагам малко пари и тъй като е модерно все ще намеря на кой да я продам, толкова много чужденци искат да инвестират в България. Да ама не.
И си пишем проекти, и заявяваме мощности и нищо....
Същото е положението и с вятърните паркове, като изключим отделни проекти, които са с участие на доказани чужди инвеститори, останалите ще си останат само идея. От къде алчният български бизнесмен да знае, че освен разрешително за строеж и съответно всички съпътстващи го разрешителни, той трябва да е провел и поне едногодишно изследване на вятъра, от доказана консултантска фирма, което да му гарантира или на банката, която финансира проекта, че вятър на определеното място има и инвестицията си заслужава.
В масовия случай се получава следното – купува се мачта, с която се измерва вятъра за 20 000 лева (примерна цена), поставя се и се записват данни, без да се използва нито един специалист, все пак тези хора взимат много пари. Минават се процедурите по оценка на въздействие върху околната среда, смяна на предназначението на земята и разрешително за строеж, и „бизнесменът” вече има готов проект за продажба, с гарантирана висока печалба. Звучи идеално до момента, в който не се разбере, че печалбата му идва, от това кето е спестил, и то – измерването на вятъра от лицензирана лаборатория ( всъщност – липсата на такова) - проваля целия проект.
Виждал съм бизнес планове за вятърни паркове, в които е заложена прозиводителност от 40-45%, което е пълен абсурд. Всеки, който поне малко е запознат знае, че когато ефективността на една вятърна централа (съотношението между инсталирана мощност и производителност) е 20%, мястото е много подходящо и инвестицията си заслужава. Просто не е възможно да накараш вятъра, където и да е в България, да духа повече и да не превишава дадена скорост, когато перките се самоизключват.
И се получава, както много често се случва в България - имаме си проекти и .... нищо повече.
Иначе потенциалът на ВЕИ си го има, в ЕкоМедия сме писали нееднократно на тази тема. Там, обаче, не разглеждаме особеностите на характерния за нашата страна бизнес стил, а това – оказва се, е важна подробност.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
И да и не.На сайтовете на немските търговци с Фотоволтаици има подробни карти с потенциала за получаване на енергия от слънчевото греене. Има и подробни методики за изчисляване на съответната производителност.У нас се разказват легенди за добива на електроенергия,но фирмите търговци ти предлагат само много скъпи индивидуални проекти със съмнителен краен резултат.
ОтговорИзтриванеПри вятърните генератори положението е още по-плачевно.По-лесно е да си купиш 50 MW вятърна кула, отколкото 3 kW перка за битови нужди. Има подробно разработени още от тоталитарно време карти на цяла България с ветровия потенциал, които незнайно как са "приватизирани".Освен това не искам да споря, но измерването е три или пет години минимум. В интернет попаднах и на фирма, която ти предлага данните наготово от НАСА, за съответния период назад. Тарифата им беше кошмарна. А при вятъра точно сметките са ама много елементарни. И адски много им се дразня на разните лицензирани консултантски лаборатории. В крайна сметка те много приличат на разните врачки и баячки. Защото печелят от невежеството на клиента. Банката като иска да си им ползва услугите. Срещу заплащане. За оценка на риска от инвестицията. Но на предприемача, това му става работата за дълъг период от време. Той не може да не е наясно с детайлите от начинанието. И в крайна сметка той ще изплаща заема/не лабораторията/.
С две думи дайте на хората достъп до информацията по въпроса. Свободен от консултантски посредници. И лишете тарикатите от възможността да спекулират/ спекула при тока няма/. Защото тези проекти, за които говорите че са одобрени в голямата си част са на точно такива хора, които никога не са си и помисляли да призвеждат ток. Те просто ползват конюнктурата. Нормален кандидат за тези програми ще се обеси като разбере през какви формалности трябва да премине. И нещата ще тръгнат.