Практикуването на много професии е невъзможно, ако не си на специално пригодено за целта място. Но има такива, за които не е наложително да си в офис, или поне не през цялото време.
„Да ходиш на работа” е израз, който никак не харесвам. Навежда ме на мисълта, че отиваш някъде, просто за да си разходиш новите дрехи, напазарувани от „невероятното намаление в мола”. Влизаш в офиса с мисълта за неприятния колега, чийто нос ще натриеш при първа възможност, в очакване на обедната почивка, която е едно дълго и продължително понятие, размито между кафе паузата преди храненето на обяд и тази след него…Присъстваш, колкото да не ти пише някой отсъствие.
При много от професиите, човек може да изпълни служебните си задължения и у дома, особено в днешно време, когато благодарение на интернет, комуникацията е по-лесна от всякога. Необходимо е само да си организиран и да знаеш точно какви задачи имаш да свършиш. И естествено, преди всичко е важно да имаш желание да свършиш нещо.
Да работиш у дома има много предимства, както за работещия, така и за работодателя. А ако отнесем въпросът до опазване на околната среда, нещата съвсем отиват в полза на работата в къщи.
Не се налага да ставате минимум 2 часа преди началото на работното време, защото не трябва да пътувате (или по-скоро да се опитвате да пътувате) в поредното ужасно задръстване. А спестеното автомобилно гориво, се отразява не само на личните ви разходи, но и на чистотата на околната среда.
Пътят към офиса може да бъде възприет като приятна разходка, ако имате щастието да живеете наблизо, но това важи само за няколко месеца през годината. Иначе, при температури под нулата и над 30 градуса по Целзий, човек някак не успява да се наслади на разходката. Ако добавим към „удоволствието” липсата на тротоари, мръсотията и уличните кучета, можем съвсем да сме сигурни, че доброто настроение за работа, е обречено преди още да сте стартирали работния ден.
Домогвате се някак до офиса. Поработвате. Става време за обяд. Вие искате да спазвате определени правила за здравословно хранене, но всичко, което се предлага за ядене наоколо, не ви помага в начинанието. Какво да се прави, ще започнете със здравословната храна от следващия понеделник. Когато сте у дома, какво ще ядете си е изцяло под ваш контрол.
Тъкмо сте се съсредоточили върху някаква задача и поредният разговор на някой от колегите в стаята с член на семейството му, ви напомня, че и у вас е свършило маслото, например. След кратко премисляне на необходимите продукти за дома при следващото пазаруване, отново трябва да се съсредоточите върху служебните си дела.
Когато работите у дома, не е необходимо да се чудите с кой тоалет да излезете, така че да не се чувствате цял ден като в скафандър, но същевременно да изглеждате по-добре от всички колеги наоколо, или поне колкото тях (това важи с особена сила за дамите). В къщи не е задължително да работите по пижама, но ако имате такова желание, нищо не ви пречи. Това със сигурност ще се отрази на количеството пране за седмицата, разходите за химическо чистене и времето, безвъзвратно загубено по подготовката на делничните одежди. Освен всичко друго ще намалите използването на вода и електроенергия, което е важно за опазването на околната среда.
За процесът на преобразяване чрез гримиране, който отнема на една жена от половин до няколко часа, въобще не е необходимо да споменавам. Има хора, на които това е приятно,но повечето го правят, защото така е прието. Е, когато работите у дома, спокойно можете да се лишите от по-голямата част от козметичните продукти, в повечето от които се съдържат такива вещества, които са по-скоро опасни, отколкото полезни.
Ще спестите значително количество отпадъци от опаковки, съдове и прибори за еднократна употреба, защото ще пиете кафе в любимата си чаша, а не в пластмасовите от автоматите.
Ако се налага да проведете разговор по служба с някого, електронната поща може да ви спести обичайните овертюри, които губят време и не винаги са приятни. Получавате отговор на въпроса си по-точно и конкретно, а и го имате записан, ако случайно сте разсеяни в момента.
Когато усетите, че сте блокирали и не можете да се съсредоточите върху даден проблем, не е необходимо да симулирате каквато и да било умствена дейност. Просто може да свършите нещо, свързано с домашните ви задължения. Както се казва, различният тип работа си е един вид почивка.
Контактът на живо не може, а и не бива да бъде напълно изключен. Хубавото е, че можете да планувате времето си, така че да отделите за срещи цял един ден, а не да разкъсвате работния процес всекидневно.
Ако сте от този тип хора, които се справят изключително бързо с възложените задачи, ще имате възможността да избирате дали да се отдадете на заслужена почивка или да поемете допълнително работа, а не просто да седите и да чакате работното време да изтече, без да има реална необходимост от присъствието ви в офиса. Сами определяте режима си на работа, според възложения срок за съответната дейност.
Още за екологосъобразния живот може да прочетете тук
четвъртък, 11 март 2010 г.
четвъртък, 29 октомври 2009 г.
Всички са "ЗА" ВЕИ
Но дали някой се е замислил какво ще му струва това?
Повечето хора, включително и аз и целият екип на ЕкоМедия, подкрепяме изграждането на вятърни паркове, фотоволтаични централи и всякакви технологии, свързани с получаването на енергия от възобновяеми източници.
Всичко на пръв поглед е добре, но като се замислих малко повече, следният проблем започна да ме притеснява: Никой не субсидира НЕК за по-високите изкупни цени на електроенергията от ВЕИ. От друга страна, НЕК е задължен от ДКЕВР, да я изкупува на преференциални цени: за енергия от вятър, приблизително 180 лв на мегават и за енергия от фотоволтаични централи – 820лв. за мегават.
За сравнение цените, които ДКЕВР е определил за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ и АЕЦ са следните:
Цена на елетроенергия от АЕЦ – 11.68 лв/МВтч;
Цена на електроенергия от ТЕЦ – от 40 до 76.39 лв/МВтч.
При тези цени (АЕЦ и ТЕЦ) се изкупува 96-98% от общото количество електроенергия в България. Цената за крайния потребител при тези изкупни цени е 90лв/МВтч.
Какво ще се случи с цената на тока, ако постигнем изискването на ЕС за 20% производство на електроенергия от ВЕИ? Приемаме, че 15% от електроенергията е произведена от вятърни централи, централи на биомаса и ВЕЦ, 5% от фотоволтаични централи и останалите 80% - от ТЕЦ и АЕЦ. При запазване на същите нива на таксите за пренос на електроенергия от НЕК и ЕРП, крайната цена на тока за бита ще е 18-19 стотинки за киловат.
На фона на сегашните цени от 9 стотинки за киловат, това е малко над 100% увеличение.
Изводът, до който стигам в заключение е, че 20% ВЕИ ще доведе до 100% увеличение на цената на тока за бита.
Допускам, че е възможно да имам някаква грешка в изчисленията (10-20%), но тя не променя цялостната картина.
Повечето хора, включително и аз и целият екип на ЕкоМедия, подкрепяме изграждането на вятърни паркове, фотоволтаични централи и всякакви технологии, свързани с получаването на енергия от възобновяеми източници.
Всичко на пръв поглед е добре, но като се замислих малко повече, следният проблем започна да ме притеснява: Никой не субсидира НЕК за по-високите изкупни цени на електроенергията от ВЕИ. От друга страна, НЕК е задължен от ДКЕВР, да я изкупува на преференциални цени: за енергия от вятър, приблизително 180 лв на мегават и за енергия от фотоволтаични централи – 820лв. за мегават.
За сравнение цените, които ДКЕВР е определил за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ и АЕЦ са следните:
Цена на елетроенергия от АЕЦ – 11.68 лв/МВтч;
Цена на електроенергия от ТЕЦ – от 40 до 76.39 лв/МВтч.
При тези цени (АЕЦ и ТЕЦ) се изкупува 96-98% от общото количество електроенергия в България. Цената за крайния потребител при тези изкупни цени е 90лв/МВтч.
Какво ще се случи с цената на тока, ако постигнем изискването на ЕС за 20% производство на електроенергия от ВЕИ? Приемаме, че 15% от електроенергията е произведена от вятърни централи, централи на биомаса и ВЕЦ, 5% от фотоволтаични централи и останалите 80% - от ТЕЦ и АЕЦ. При запазване на същите нива на таксите за пренос на електроенергия от НЕК и ЕРП, крайната цена на тока за бита ще е 18-19 стотинки за киловат.
На фона на сегашните цени от 9 стотинки за киловат, това е малко над 100% увеличение.
Изводът, до който стигам в заключение е, че 20% ВЕИ ще доведе до 100% увеличение на цената на тока за бита.
Допускам, че е възможно да имам някаква грешка в изчисленията (10-20%), но тя не променя цялостната картина.
неделя, 18 октомври 2009 г.
Ток от вятър и слънце – каква е действителността?
Няма да цитирам цифри, технологии или да хваля екологичната енергия.
Искам да представя само някои факти и да споделя мнението си за това какво се случва и какво ще се случва, ако всичко продължава така.
България има задължение да постигне 16% елетропроизводство от ВЕИ. Към момента проектите, които са подадени в МОСВ и РИОСВ за изграждане на вятърни паркове, фотоволтаични централи и водноелектрически централи, вече са за повече от 16%. Какво трябва да правят МОСВ и електроразпределителните дружества от сега нататък ? Да пордължават ли да одобряват проекти и да подписват предварителни договори за присъединяване или да изчакат одобрените проекти да се реализират?
Всички знаят, че по-голямата част от тези проекти никога няма да се осъществят. Няма да се осъществят, защото всеки, който има ресурс от 20-30 000 лева и парче земя, решава да прави проект за фотоволтаична централа и точно затова повечето проекти никога няма да се реализират.
Предполагам мисълтта, която вълнува всички „инвеститори” във фотоволтаични централи е, влагам малко пари и тъй като е модерно все ще намеря на кой да я продам, толкова много чужденци искат да инвестират в България. Да ама не.
И си пишем проекти, и заявяваме мощности и нищо....
Същото е положението и с вятърните паркове, като изключим отделни проекти, които са с участие на доказани чужди инвеститори, останалите ще си останат само идея. От къде алчният български бизнесмен да знае, че освен разрешително за строеж и съответно всички съпътстващи го разрешителни, той трябва да е провел и поне едногодишно изследване на вятъра, от доказана консултантска фирма, което да му гарантира или на банката, която финансира проекта, че вятър на определеното място има и инвестицията си заслужава.
В масовия случай се получава следното – купува се мачта, с която се измерва вятъра за 20 000 лева (примерна цена), поставя се и се записват данни, без да се използва нито един специалист, все пак тези хора взимат много пари. Минават се процедурите по оценка на въздействие върху околната среда, смяна на предназначението на земята и разрешително за строеж, и „бизнесменът” вече има готов проект за продажба, с гарантирана висока печалба. Звучи идеално до момента, в който не се разбере, че печалбата му идва, от това кето е спестил, и то – измерването на вятъра от лицензирана лаборатория ( всъщност – липсата на такова) - проваля целия проект.
Виждал съм бизнес планове за вятърни паркове, в които е заложена прозиводителност от 40-45%, което е пълен абсурд. Всеки, който поне малко е запознат знае, че когато ефективността на една вятърна централа (съотношението между инсталирана мощност и производителност) е 20%, мястото е много подходящо и инвестицията си заслужава. Просто не е възможно да накараш вятъра, където и да е в България, да духа повече и да не превишава дадена скорост, когато перките се самоизключват.
И се получава, както много често се случва в България - имаме си проекти и .... нищо повече.
Иначе потенциалът на ВЕИ си го има, в ЕкоМедия сме писали нееднократно на тази тема. Там, обаче, не разглеждаме особеностите на характерния за нашата страна бизнес стил, а това – оказва се, е важна подробност.
Искам да представя само някои факти и да споделя мнението си за това какво се случва и какво ще се случва, ако всичко продължава така.
България има задължение да постигне 16% елетропроизводство от ВЕИ. Към момента проектите, които са подадени в МОСВ и РИОСВ за изграждане на вятърни паркове, фотоволтаични централи и водноелектрически централи, вече са за повече от 16%. Какво трябва да правят МОСВ и електроразпределителните дружества от сега нататък ? Да пордължават ли да одобряват проекти и да подписват предварителни договори за присъединяване или да изчакат одобрените проекти да се реализират?
Всички знаят, че по-голямата част от тези проекти никога няма да се осъществят. Няма да се осъществят, защото всеки, който има ресурс от 20-30 000 лева и парче земя, решава да прави проект за фотоволтаична централа и точно затова повечето проекти никога няма да се реализират.
Предполагам мисълтта, която вълнува всички „инвеститори” във фотоволтаични централи е, влагам малко пари и тъй като е модерно все ще намеря на кой да я продам, толкова много чужденци искат да инвестират в България. Да ама не.
И си пишем проекти, и заявяваме мощности и нищо....
Същото е положението и с вятърните паркове, като изключим отделни проекти, които са с участие на доказани чужди инвеститори, останалите ще си останат само идея. От къде алчният български бизнесмен да знае, че освен разрешително за строеж и съответно всички съпътстващи го разрешителни, той трябва да е провел и поне едногодишно изследване на вятъра, от доказана консултантска фирма, което да му гарантира или на банката, която финансира проекта, че вятър на определеното място има и инвестицията си заслужава.
В масовия случай се получава следното – купува се мачта, с която се измерва вятъра за 20 000 лева (примерна цена), поставя се и се записват данни, без да се използва нито един специалист, все пак тези хора взимат много пари. Минават се процедурите по оценка на въздействие върху околната среда, смяна на предназначението на земята и разрешително за строеж, и „бизнесменът” вече има готов проект за продажба, с гарантирана висока печалба. Звучи идеално до момента, в който не се разбере, че печалбата му идва, от това кето е спестил, и то – измерването на вятъра от лицензирана лаборатория ( всъщност – липсата на такова) - проваля целия проект.
Виждал съм бизнес планове за вятърни паркове, в които е заложена прозиводителност от 40-45%, което е пълен абсурд. Всеки, който поне малко е запознат знае, че когато ефективността на една вятърна централа (съотношението между инсталирана мощност и производителност) е 20%, мястото е много подходящо и инвестицията си заслужава. Просто не е възможно да накараш вятъра, където и да е в България, да духа повече и да не превишава дадена скорост, когато перките се самоизключват.
И се получава, както много често се случва в България - имаме си проекти и .... нищо повече.
Иначе потенциалът на ВЕИ си го има, в ЕкоМедия сме писали нееднократно на тази тема. Там, обаче, не разглеждаме особеностите на характерния за нашата страна бизнес стил, а това – оказва се, е важна подробност.
събота, 10 октомври 2009 г.
За ЕкоМедия и Блога от авторите на ЕкоМедия
Здравейте,
създадохме този блог, за да можем ние от www.ecomedia.bg да изразяваме собствено мнение по различни въпроси. Стараем се информацията, която публикуваме в ЕкоМедия да бъде безпристрастна и несубективна.
Тук ще коментираме статии, мнения и позиции, заявени в Екомедия, от наша гледна точка. Ще се радваме на мнението на всеки читател, който реши да го сподели с нас по темите, които го вълнуват.
създадохме този блог, за да можем ние от www.ecomedia.bg да изразяваме собствено мнение по различни въпроси. Стараем се информацията, която публикуваме в ЕкоМедия да бъде безпристрастна и несубективна.
Тук ще коментираме статии, мнения и позиции, заявени в Екомедия, от наша гледна точка. Ще се радваме на мнението на всеки читател, който реши да го сподели с нас по темите, които го вълнуват.
Абонамент за:
Публикации (Atom)